Колко е хубаво
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича
и никога от теб да не се отрича.
Колко е хубаво някой да ти дава всичко,
от което имаш нужда
и да е с теб всяка секунда.
Колко е хубаво да си имаш куче и двор
и да озаряват целият ти кръгозор.
Колко е хубаво да имаш верни приятели,
които не се оказват накрая предатели.
Колко е хубаво да имаш родители
и винаги да бъдат твои бдители.
Колко беше хубаво, когато това беше цялото ми ежедневие
и винаги беше веселие.
Някои неща остават,
но други се забравят.
И казвам съжалявам,
че всичко твърде късно започнах да оценявам.
Колко беше хубаво всеки ден на дворната врата
да ме чакат умихнати дядо и баба.
Колко беше хубаво да бъда при тях
и да очакваме роднини от чужбина да се завръщат,
отново да ме прегръщат
и веселието в къщата да връщат.
Колко беше хубаво мама да е до мен
макар и да имахме спорове всеки ден.
Колко беше хубаво да имам повече приятели,
но за жалост те се оказаха предатели.
И сега също е хубаво.
Кучето в двора, тате
и малкото приятели които са до мен.
Но хубавото в миналото остана в моя плен.
Там, където то се настанява
и никога не се забравя.
Колко е хубаво да си имаш къща
и да чакаш някой да се завръща.
Колко е хубаво да знаеш, че някой те обича
и никога от теб не се отрича.
Колко е хубаво да имаш куче и двор
и да озаряват целия ти кръгозор.
За жалост не всичко сега е така,
и затова отново казвам съжалявам,
че всичко твърде късно започнах да оценявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени
Поздравявам те за смелостта да го напишеш и ти благодаря, че ми въздейства. Простите неща често са по-хубави и вазсействащи!
