колко ли пъти
Раздели, сдобрявания, сълзи и прегръдки,
изригване - тайнственост... колко ли пъти .
Нали се обичаме, нали все сме двама.
Дали от безсилие не се разпознаваме.
Доверието трудно стои недокоснато -
в различията скрито пропуква основите
на това, от което сме тръгнали заедно
и мостът се къса във иглени камъни.
Избрахме си своята участ самички -
очите затворихме, тръгнахме, стиснали
ръката на другия... през тъмното бягане,
от мисли на кактус душите ни в рани са.
Боли ни - кървим - упорито се мъчим
да не показваме колко сме тъжни...
Отворихме бездна, ръцете си пуснахме.
Победени, от себе си сами се отлъчваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
