колко ли пъти
Раздели, сдобрявания, сълзи и прегръдки,
изригване - тайнственост... колко ли пъти .
Нали се обичаме, нали все сме двама.
Дали от безсилие не се разпознаваме.
Доверието трудно стои недокоснато -
в различията скрито пропуква основите
на това, от което сме тръгнали заедно
и мостът се къса във иглени камъни.
Избрахме си своята участ самички -
очите затворихме, тръгнахме, стиснали
ръката на другия... през тъмното бягане,
от мисли на кактус душите ни в рани са.
Боли ни - кървим - упорито се мъчим
да не показваме колко сме тъжни...
Отворихме бездна, ръцете си пуснахме.
Победени, от себе си сами се отлъчваме.
© Дакота All rights reserved.
