6.06.2020 г., 21:35  

Колко струват...

1.4K 2 5

 

 

"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат."

Колко ли струват мамините милувки?

А от очите и капят сълзи…

 

 

Малка съм още, не зная цената,

и от беля на беля съм в захлас.

Мама се кара, но вечно в ръката и

след като падна, намирам се аз.

 

 

Гушва ме, гали ме. Тихо ми шепне,

колко  добра и голяма ще стана.

Виждам в очите и, сърцето и тръпне,

и болка за нея е моята, по детски, изплакана драма.

 

 

"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат."

Няма по-нежни от мамините прегръдки!

Всичките грешки те ще простят.

 

 

 

 

Бележки: Специално написано по темата на новото поетично предизвикателство " Буркан с целувки". Уважавам  поетичния професионализъм на Мария Панайотова, както и на останалите участници и поети в сайта, така че, за да не развалям  нещата, качвам емоционалното си вдъхновение от чудесната тема, извън предизвикателството.

Моля не забравяйте, че ако ви хареса написаното в предизвикателствата,  то може да уважите автора, като  гласувате. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Дени!
  • Много ти е сладко даже.
  • Благодаря, Ираникс!
    Юри, аз пиша само " в заряд"... Нямам претенции за професионализъм, а и не се старая. Пробвах веднъж да използвам професионалното си поприще ...и да бъде идеално точно, правописно и граматически, но...Еми, това не бях аз, не беше моята история...Ами, има един лаф: " Като да ближеш захар през стъкло". Та, изтрих го и взех своето решение да си пиша, както чувствам, а не съм редактор или коректор...Затова, така, извън предизвикателството, за да покажа своето уважение към таланта ви на поети. Колкото и странно да ви звучи. Поздрави!
  • Трябваше да го качиш в Предизвикателството LiaNik. Хубаво е, има заряд!
  • Готино е

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...