Jun 6, 2020, 9:35 PM  

Колко струват...

1.4K 2 5

 

 

"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат."

Колко ли струват мамините милувки?

А от очите и капят сълзи…

 

 

Малка съм още, не зная цената,

и от беля на беля съм в захлас.

Мама се кара, но вечно в ръката и

след като падна, намирам се аз.

 

 

Гушва ме, гали ме. Тихо ми шепне,

колко  добра и голяма ще стана.

Виждам в очите и, сърцето и тръпне,

и болка за нея е моята, по детски, изплакана драма.

 

 

"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат."

Няма по-нежни от мамините прегръдки!

Всичките грешки те ще простят.

 

 

 

 

Бележки: Специално написано по темата на новото поетично предизвикателство " Буркан с целувки". Уважавам  поетичния професионализъм на Мария Панайотова, както и на останалите участници и поети в сайта, така че, за да не развалям  нещата, качвам емоционалното си вдъхновение от чудесната тема, извън предизвикателството.

Моля не забравяйте, че ако ви хареса написаното в предизвикателствата,  то може да уважите автора, като  гласувате. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Дени!
  • Много ти е сладко даже.
  • Благодаря, Ираникс!
    Юри, аз пиша само " в заряд"... Нямам претенции за професионализъм, а и не се старая. Пробвах веднъж да използвам професионалното си поприще ...и да бъде идеално точно, правописно и граматически, но...Еми, това не бях аз, не беше моята история...Ами, има един лаф: " Като да ближеш захар през стъкло". Та, изтрих го и взех своето решение да си пиша, както чувствам, а не съм редактор или коректор...Затова, така, извън предизвикателството, за да покажа своето уважение към таланта ви на поети. Колкото и странно да ви звучи. Поздрави!
  • Трябваше да го качиш в Предизвикателството LiaNik. Хубаво е, има заряд!
  • Готино е

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....