Колко съм те търсила -
не помня.
Колко път съм извървяла -
знам.
Колко зими съм те чакала
да дойдеш.
Колко чувства, ей така -
да дам.
Колко сънища аз сбъднах
на разсъмване...
Колко нощи приютих
сама.
Колко приливи и отливи
прегърнах...
Колко ли те искам,
за да ме откриеш тук.
Сега.
© Дилианна Димитрова Всички права запазени