Колко съм те търсила -
не помня.
Колко път съм извървяла -
знам.
Колко зими съм те чакала
да дойдеш.
Колко чувства, ей така -
да дам.
Колко сънища аз сбъднах
на разсъмване...
Колко нощи приютих
сама.
Колко приливи и отливи
прегърнах...
Колко ли те искам,
за да ме откриеш тук.
Сега.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
