Колко нощи безсънни,
колко много сълзи -
може камък солта им разтвори.
А съдбата, с облещени
странни очи,
безучастно ни гледа отгоре.
Колко мъка и горест,
дълъг път извървян
все без теб - на света чак до края.
В този празен живот -
нащърбен, разпилян -
аз ще имам ли сили - не зная.
2007
© Гинка Гарева Всички права запазени
Отново доказа колко си силна.
Усмихвай се на циганското лято!
Поздрави!