Sep 30, 2009, 12:41 AM

Колко нощи

  Poetry » Other
1.4K 0 5

Колко нощи безсънни,

колко много сълзи -

може камък солта им  разтвори.

А съдбата, с облещени

странни очи,

безучастно ни гледа отгоре.

 

Колко мъка и горест,

дълъг път извървян

все без теб - на света чак до края.

В този празен живот -

нащърбен, разпилян -

аз ще имам ли сили - не зная.

 

2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...