19.01.2017 г., 15:39

Колко пъти можеш да простиш

1.9K 4 9

Колко пъти можеш да простиш,

колко пъти упрек и въпроси,

колко пъти думата "сгреши"

на сърцето болката ще проси.

 

Колко пъти студ и самота,

колко пъти огън и постеля,

колко пъти тайно във нощта

търси брод сърцето да намери.

 

Колко пъти думата "любов"

на криле във Рая ще те носи.

любовта не се погребва в гроб

и без нея дните ни са боси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за коментарите. Замислих се над думите Ви дали винаги прощаваме на тези, които обичаме. Може би точно, защото ги обичаме имаме по-големи изисквания към тях и боли повече, когато ни наранят или разочароват. Дали винаги можем да простим?
  • Поздравления! Ако обичаш винаги прощаваш
  • Болката е изпепеляваща......
  • "Човешко е да се греши, божествено да се прощава." А колко пъти човек може да прости?! Това е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори. Благословени са тези, които могат да прощават и най-вече тези, които могат да простят на себе си. Поздравления за силния стих, Дани!
  • Накара ме да се замисля. Ако зависи от сърцето, може би безброй пъти или толкова колкото е наранявано...да простиш понякога не е лесно, друг път е, затова не трябва да се насилват ситуациите. Когато прошката е дадена от сърце тя окрилява със свобода и едната и другата страна и най - вече тази която прощава. Хареса ми и на мен, силно е!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...