Колко залези изпратих...
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето... разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам!
Вълшебният прах на мечтите
в шепите си ще стискам.
Пак ще разпилея сълзите
някъде там из тревите.
Колко залези, колко изгреви.
Но някога ще бъдем щастливи,
изпращайки заедно залеза,
за да посрещнем с теб изгрева.
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето... разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам!
Вълшебният прах на мечтите
в шепите си ще стискам.
Пак ще разпилея сълзите
някъде там из тревите.
Колко залези, колко изгреви.
Но някога ще бъдем щастливи,
изпращайки заедно залеза,
за да посрещнем с теб изгрева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
