Koлко залези изпратих, колко изгреви посрещнах... От себе си се отрекох, а теб те обичах. Тази вечер със залеза розов потънаха на мечтите крилете, като сянка без вик и без зов. Времето не опазва надеждите... Времето... разбира, но не спира. Утре със изгрева пак ще изплувам и пак надежди ще събира душата ми.Пак ще обичам! Вълшебният прах на мечтите в шепите си ще стискам. Пак ще разпилея сълзите някъде там из тревите. Колко залези, колко изгреви. Но някога ще бъдем щастливи, изпращайки заедно залеза, за да посрещнем с теб изгрева.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.