Kолкото е имал и е нямал
Сенки сиви тихичко горят,
а луна - преситена и пълна,
рони вън звездите - да покълнат
в пепелта на рухналия свят.
Тихо е и старият квартал,
тъжен блус изпива - цяла чаша
и пиян е, вече не го плашат,
сметки без кръчмаря. Взел и дал,
колкото е имал и е нямал,
смее се над глупавата драма,
знае - утре може и да няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
