19.06.2024 г., 22:28 ч.  

Kолкото е имал и е нямал 

  Поезия » Философска
167 2 4

Сенки сиви тихичко горят,
а луна - преситена и пълна,
рони вън звездите - да покълнат
в пепелта на рухналия свят.

 

Тихо е и старият квартал,
тъжен блус изпива - цяла чаша
и пиян е, вече не го плашат,
сметки без кръчмаря. Взел и дал,

 

колкото е имал и е нямал,
смее се над глупавата драма,
знае - утре може и да няма...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??