… Спести си словата неискрено груби,
които ехтят в коридора.
Командваш сърцето ми с „Обич… Не чуваш ли?” -
ревлата липсва, аморе.
От тази безчестност, стаена в очите ти,
все по-надолу пропадаш;
така съм решила, така съм поискала –
така и така… ще ме нямаш.
През твоята призма разчупвах от себе си
сляпо „година и нещо”,
а не зарастваха пустите белези –
щото бе „пусто” отсреща. ...