lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Jul 30, 2010, 9:47 AM

Командвай, аморе 

  Poetry » Love
1209 0 18

… Спести си словата неискрено груби,

които ехтят в коридора.

Командваш сърцето ми с „Обич… Не чуваш ли?” -

ревлата липсва, аморе.

От тази безчестност, стаена в очите ти,

все по-надолу пропадаш;

така съм решила, така съм поискала –

така и така… ще ме нямаш.

През твоята призма разчупвах от себе си

сляпо „година и нещо”,

а не зарастваха пустите белези –

щото бе „пусто” отсреща.

Та… тази безчестност растеше в градация

с привкус на жалко изнудване,

а неподвластно бе на ампутация

моето себепогубване,

защото (противно на всякаква логика)

ти на света ми бе краят!

 И недостатъчно в мене се бориха

разум и жажда за…

… знаеш.

… За погледа ти – за онази фаталност,

присъща на някой убиец!

После… година и нещо те нямаше,

в мене ръце да измиеш!

Така че спести си и поглед; и слово

за някакво там си „обичане”.

Ревлата помни. И знае, аморе.

Че е на командно…

 

… недишане.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??