8.11.2006 г., 19:45  

Комшийката

936 0 0

Живееме един до друг –

ограда само ни разделя.

Аз в схлупена къщурка, без капчук.

А тя в красива къща, край Обеля.

 

Познавам я от малка.

Тя в квартала,

играеше с приятелки на дама...

Но, времето отлитна, като хала

и ето я – напета и голяма.

 

По уикендите, качил колелото,

откак се помня  хващам за Бояна.

А тя, на фитнес вече – не в школото...

С колата на баща си и охрана.

 

Въртя педалите нагоре, по баира,

но, “червейче” дълбае ми сърцето –

как искам аз, да съм онази малка гира,

която тя, допира в деколтето!

 

Как искам, да съм  скърцаща лежанка –

под тялото и знойно с хъс да пъшкам!

Как искам, да съм нейна наколянка –

коляното и с нежност, да прегръщам!

 

Как искам, да съм лост и ръкохватка

в ръцете и, когато се набира

и скоростна пътечка да съм, гладка,

та, върху мен да бяга и тренира!

 

Хавлия искам да съм в сауна гореща,

когато влезе да се отморява!

Сапун да съм във банята отсреща –

под душа да ме търка и стопява!

 

И епилатор искам да съм, още –

да мъркам върху нежното и тяло!

Солариум да бъда, як и мощен –

с лъчи по кожата и да снова, изцяло!

 

Познавам я от малка. Но в Бояна,

съм само аз с велосипеда –

ще го зарежа на една поляна

и водопада ще отида, да ме гледа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....