Комшийката

Живееме един до друг –

ограда само ни разделя.

Аз в схлупена къщурка, без капчук.

А тя в красива къща, край Обеля.

Познавам я от малка.

Тя в квартала,

играеше с приятелки на дама...

Но, времето отлитна, като хала

и ето я – напета и голяма.

По уикендите, качил колелото,

откак се помня – хващам за Бояна.

А тя, на фитнес вече – не в школото...

С колата на баща си и охрана.

Въртя педалите нагоре, по баира,

но, “червейче” дълбае ми сърцето –

как искам аз, да съм онази малка гира,

която тя, допира в деколтето!

Как искам, да съм  скърцаща лежанка –

под тялото и знойно с хъс да пъшкам!

Как искам, да съм нейна наколянка –

коляното и с нежност, да прегръщам!

Как искам, да съм лост и ръкохватка

в ръцете и, когато се набира –

и скоростна пътечка да съм, гладка,

та, върху мен да бяга и тренира!

Хавлия искам да съм в сауна гореща,

когато влезе да се отморява!

Сапун да съм във банята отсреща –

под душа да ме търка и стопява!

И епилатор искам да съм, още –

да мъркам върху нежното и тяло!

Солариум да бъда, як и мощен –

с лъчи по кожата и да снова, изцяло!

Познавам я от малка. Но в Бояна,

съм само аз с велосипеда –

ще го зарежа на една поляна

и водопада ще отида, да ме гледа!