21.04.2019 г., 2:05

Кому ли са притрябвали принцеси?

1K 2 4

Не съм принцесата от сънищата,

даже никак.
Животът ме научи да се справям.
И принцовете с крантите им мършави
бързо разбрах, че няма да припарят.
Пантофките отдавна са ми тесни - 
захвърлих ги на път за първа смяна.
Да си прекрасна и нещастна е "принцесешко" ,
но принцове, които да се влюбват в Пепеляшки 
май отдавна няма.
От вещиците се научих да преследвам
до край целта и да залагам всичко
на картата, която се е паднала - 
най- трудно се печели днес обичане.
И нека да съм вещица - принцесите
са толкова стерилно превъзходни,
че често ми се иска да ги счупя
като китайска армия от теракотни войни.
За вещица вълкът е екстра партия - 
изпихме заедно харизаното вино,
но нещо не потръгнаха нещата
и той залитна по момиче мило.
Разбрах наскоро - драмата семейна
не е подминала и таз' щастлива двойка.
Роднините не одобрили избора,
набързо млад ловец спасил девойката.
Не съм принцесата от сънищата,
даже никак.
Вретеното не ме боде, а пее.
Косите ми не стигат до основите на кулата,
а принцът е разжалван и немее.
Останаха ми вещерско упорство
и две ръце, с които да прегръщам.
Ако не те е страх да пиеш вино с вещица
ела до ъгъла на времето в самотната ми къща.
11.03.2019 г
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите думи! 🙂❤️
  • Хубаво пишеш! Тук си от много време, но тъй като писането, явно не ти е задължителен приоритет,носи очарованието на библиографска рядкост.
    Светли Великденски празници, Валентина!
  • Хареса ми, Валя!
  • Принцеси и принцове само в приказките. В живота господстват вещиците и магьосниците..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...