Apr 21, 2019, 2:05 AM

Кому ли са притрябвали принцеси?

  Poetry » Other
1K 2 4

Не съм принцесата от сънищата,

даже никак.
Животът ме научи да се справям.
И принцовете с крантите им мършави
бързо разбрах, че няма да припарят.
Пантофките отдавна са ми тесни - 
захвърлих ги на път за първа смяна.
Да си прекрасна и нещастна е "принцесешко" ,
но принцове, които да се влюбват в Пепеляшки 
май отдавна няма.
От вещиците се научих да преследвам
до край целта и да залагам всичко
на картата, която се е паднала - 
най- трудно се печели днес обичане.
И нека да съм вещица - принцесите
са толкова стерилно превъзходни,
че често ми се иска да ги счупя
като китайска армия от теракотни войни.
За вещица вълкът е екстра партия - 
изпихме заедно харизаното вино,
но нещо не потръгнаха нещата
и той залитна по момиче мило.
Разбрах наскоро - драмата семейна
не е подминала и таз' щастлива двойка.
Роднините не одобрили избора,
набързо млад ловец спасил девойката.
Не съм принцесата от сънищата,
даже никак.
Вретеното не ме боде, а пее.
Косите ми не стигат до основите на кулата,
а принцът е разжалван и немее.
Останаха ми вещерско упорство
и две ръце, с които да прегръщам.
Ако не те е страх да пиеш вино с вещица
ела до ъгъла на времето в самотната ми къща.
11.03.2019 г
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Драгнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за хубавите думи! 🙂❤️
  • Хубаво пишеш! Тук си от много време, но тъй като писането, явно не ти е задължителен приоритет,носи очарованието на библиографска рядкост.
    Светли Великденски празници, Валентина!
  • Хареса ми, Валя!
  • Принцеси и принцове само в приказките. В живота господстват вещиците и магьосниците..

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...