Концерт
Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой,
или отлитат звуци надалеч,
а може би се сливат с чужди
сълзици кехлибар.
На тъжната цигулка
понякога дочувам да приглася -
пиано скръбно.
И вслушана в концерта на съдбата,
видях ги да танцуват две души,
обсебени една от друга,
обречени на вечни дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
