Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой,
или отлитат звуци надалеч,
а може би се сливат с чужди
сълзици кехлибар.
На тъжната цигулка
понякога дочувам да приглася -
пиано скръбно.
И вслушана в концерта на съдбата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up