Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой,
или отлитат звуци надалеч,
а може би се сливат с чужди
сълзици кехлибар.
На тъжната цигулка
понякога дочувам да приглася -
пиано скръбно.
И вслушана в концерта на съдбата,
видях ги да танцуват две души,
обсебени една от друга,
обречени на вечни дни.
© Ива All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
