Конете дишат изгрев, за да помнят
Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели
като своя единсвена ласка и дреха.
Впивай длани и нокти
по походката бърза и дива,
от очите ти ярки искрици
да осветяват плътта им?
Ще се срещнат ли някога
тези люлеещи гриви
със дъха ти горещ от запалено лято?
Ще надвикаш ли някога
твърдите морни копита?
Ако стъпя в душата ти,
палейки клада от страсти...
От хиляда години те нося
и свиквам...
бавно връщам небе на земята.
Знам, спасява ръката,
която живеца ми води,
кръстопът не броя,
изкупления само
и онази изменчива буйна природа,
се простира в съня ти
и своята обич признава.
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми! Поздравления!
-
Благодаря, че ви има!
-
Много е красиво!
-
Много рядко харесвам неща, написани в некласическа форма. Но това стихотворение е категорично едно от тях. Наистина ми хареса.
-
Магьосница на словото! Респектираща поезия!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Странно и чудесно!
-
"Горещо запалено лято.."
Ох, влюбих се в твоите коне
Много ми харесва как пишеш. Без вмъкване на излишни думи , за да излезе рима. С чувство. Хубаво е, Райне. -
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели
като своя единсвена ласка и дреха. ! -
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
През облаци, през клони и през дюни...
Препускат под камшика на инстинкта
той винаги е верен на илюзиите...
Благодаря...