6 июл. 2020 г., 00:56
Конете дишат изгрев, за да помнят
Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели
като своя единсвена ласка и дреха.
Впивай длани и нокти
по походката бърза и дива,
от очите ти ярки искрици
да осветяват плътта им?
Ще се срещнат ли някога
тези люлеещи гриви ...
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели
като своя единсвена ласка и дреха.
Впивай длани и нокти
по походката бърза и дива,
от очите ти ярки искрици
да осветяват плътта им?
Ще се срещнат ли някога
тези люлеещи гриви ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
