Конско
Конско
Казваше ми мама да не палам*, тъй далечно, нежно, кат Непал...
С тая мантра учих се да страдам, и постигам - що съм измечтал.
Пусто его... исках да съм моден! Аз, поетът - яхнал свой Пегас!
Падна ми се мелез невъзможен, Квазимодо - ще му носи праз.
Зъбен статус... на чилийска лама, но напук нарекох го Далай.
По тибетски мъдър бе за двама, аз единият от тях съм май.
Пасъл бил при Омир... Самуилов... можел да задмине метеор!
Мушморока - толко сляп и хилав - би го пощадил и Никифор.
Гърбицата яздейки попържах, като алпинист по Еверест -
нямаше седло къде да туря... и висях на сбруята под стрес.
Жив кошмар! Къде не се катери, костите къде не ми пиля?
Даже и ликийската Химера... Тя - на тоя изрод завидя!
Как подвиех крак да си отдъхна, захарните бучки в моя чай -
сеизмично с земната повърхност - скачаха скандирайки: Далай!
Чуеше ли токче, сякаш шпора - плъзваше по хълбока му... В транс -
почваше във рими да гъргори, като недозрял протуберанс.
Най-футуристичната мансарда, стилно-аскетична, кат затвор,
с джумборета - преобърна в чалга постбиблейски авгиев обор.
Скъпата ми спря да готви вкусно, вдигна пръст - същински Караян!
И... филхармонично ни напусна, като модернизъм неразбран.
Няма вече кой да ме избави. Ех, за ден да бях Дьолакроа...
и преследващ голите фантазии - да си изрисувам Свобода.
А хайванът цвилеше възторжен - искал дерби, чартъри, паркур...
със фалцет писклив като дисторшън - да участвал в някакъв конкурс.
С прелестни лирически кобилки - лудост... и ездачките дори,
стискали пера, а не точилки! Леело се вино... и жени...
Що да сторя - мразя да се карам, а и той бе видимо готов.
Таз година в "Конските оскари" грабна приза - Дървен философ!
Знае всичко - еднорог (с капаци), шах и мат, тоталната игра...
Шут - за смях дори и на децата, вместо рог - с цицина на глава!
Фукльо - със походка на кентавър, палеща усмивка на сатир,
по-изчезващ и от птерозавър... Ей ме - долетях с перко-дактил!
Гледа жадно... но без мен не пие! Пусти пламък, как да потуша?
Вдън земя мечтая да се скрия... но не мога - той ми е Душа!
----------------------------------------------------------------------------------
не палам* - не бързам (като пале...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
