Конско
Казваше ми мама да не палам*, тъй далечно, нежно, кат Непал...
С тая мантра учих се да страдам, и постигам - що съм измечтал.
Пусто его... исках да съм моден! Аз, поетът - яхнал свой Пегас!
Падна ми се мелез невъзможен, Квазимодо - ще му носи праз.
Зъбен статус... на чилийска лама, но напук нарекох го Далай.
По тибетски мъдър бе за двама, аз единият от тях съм май.
Пасъл бил при Омир... Самуилов... можел да задмине метеор!
Мушморока - толко сляп и хилав - би го пощадил и Никифор.
Гърбицата яздейки попържах, като алпинист по Еверест -
нямаше седло къде да туря... и висях на сбруята под стрес.
Жив кошмар! Къде не се катери, костите къде не ми пиля? ...