От дълго време слушам как нашата Тереза Мей
едно и също “тананика” една и съща "песен пей";
- Напускаме Европа, Съюза ви нещем.
Тесен ни е континента, нищо че на острова живеем.
Шепне брат отатък океана: - Нека заедно вървим.
Знай достатачно сме силни и света ще подредим.
Ако някой се опита да ни пречи, ти не се плаши,
санкции набързо ще му спретнем, даже мито ще плати.
Няма да обсъждаш с други кое е най-добро за вас,
слушай баткото пораснал, следвай неговия глас.
Друго тя си беше наумила,
очакваше подръжници безброй,
с брат си да остане мила,
континетна да го чувства свой.
Мнозинството "песента" и не хареса,
не искаха тя веч да бъде "диригент".
Разплакана накрая нашата Тереза
разбра че няма острова да стане континент.
© Юрий Радулов Всички права запазени