Конспративен сън

От дълго време слушам как нашата Тереза Мей

едно и също “тананика” една и съща "песен пей";

- Напускаме Европа, Съюза ви нещем.

Тесен ни е континента, нищо че на острова живеем.

Шепне брат отатък океана: - Нека заедно вървим.

Знай достатачно сме силни и света ще подредим.

Ако някой се опита да ни пречи, ти не се плаши,

санкции набързо ще му спретнем, даже мито ще плати.

Няма да обсъждаш с други кое е най-добро за вас,

слушай баткото пораснал, следвай неговия глас.

Друго тя си беше наумила,

очакваше подръжници безброй,

с брат си да остане мила,

континетна да го чувства свой.

Мнозинството "песента" и не хареса,

не искаха тя веч да бъде "диригент".

Разплакана накрая нашата Тереза

разбра че няма острова да стане континент.