Константна мечта
Край оня фар,
където съботите се събират морскосини,
а птиците са само междуметия, в окото на небето,
говорят хората,
че времето се случвало оттам да мине -
по крехката, седефена следа между земята и морето.
Там всяка нощ е с лунен шлейф и с обеци от шепот на китара,
а облаците, в близкото небе,
са сякаш сребърни дантели.
Говорят хората, че някъде наистина го има фара -
на педя от прибоя,
на бира от блаженството „ неделя“.
Там вятър милва дюните, под пукота на съчки в огъня,
а думите
превръщат се в приятелски ръце и те прегръщат.
Говорят хората, а аз мълча и питам се -
ще мога ли,
да го намеря онзи фар и той да бъде моя къща.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
