Край оня фар,
където съботите се събират морскосини,
а птиците са само междуметия, в окото на небето,
говорят хората,
че времето се случвало оттам да мине -
по крехката, седефена следа между земята и морето.
Там всяка нощ е с лунен шлейф и с обеци от шепот на китара,
а облаците, в близкото небе,
са сякаш сребърни дантели.
Говорят хората, че някъде наистина го има фара -
на педя от прибоя,
на бира от блаженството „ неделя“. ...