10.02.2017 г., 19:56

Контраст

954 0 2

Водиш ме, макар че крача с тебе!

Вдигаш ме, но сигурност си ти.

Нямам пак представата за време,

нито за реалност и мечти!

 

Вино си студено и горчиво, 

вливащо във вените ми страст!

В дните ми редуват се пенливо -

топло и студено - във контраст.

 

Не, не искам още, ала всичко -  

давам сила срещу светлина!

И не ми повтаряй, че обичаш,

трябва само малко топлина!

 

08-02-2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...