10.02.2017 г., 19:56

Контраст

956 0 2

Водиш ме, макар че крача с тебе!

Вдигаш ме, но сигурност си ти.

Нямам пак представата за време,

нито за реалност и мечти!

 

Вино си студено и горчиво, 

вливащо във вените ми страст!

В дните ми редуват се пенливо -

топло и студено - във контраст.

 

Не, не искам още, ала всичко -  

давам сила срещу светлина!

И не ми повтаряй, че обичаш,

трябва само малко топлина!

 

08-02-2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....