19.12.2008 г., 10:11

Контрасти

1.1K 0 1

18.12.2008

 

Молитвено душата ми излита,

очите ми затворени те гледат,

ръцете ми в пространството се лутат,

светулките изгаснали ми светят...

 

Пронизващо усмихваш ми се, без усмивка

и гледаш мен, но някъде встрани,

а да те имам някак си е утопично,

защото твоят ледник трудно се топи.

 

Изпиваш ме безвкусно и без устни,

и галиш ме с далечните си длани,

към мен препускаш, но си в пустото,

далечни сме, ала от страсти обладани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау!!! Страхотна творва! Разтърси ме.
    "Пронизващо усмихваш ми се, без усмивка

    и гледаш мен, но някъде встрани"
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...