Човек (Анна Станоева)
190 4960
2.05.2017 г., 17:33 ч.

Контрасти 

  Поезия » Друга
1047 3 16

 

Врабчетата живеят под улука,

все поздравяват утрото с „чирик”.

На врабчовския си език с „На слука!”

посрещат ведро слънчевия лик.

 

Те с песен хулиганска все разгонват

пчеличките от този белоцвет

и малките листенца се отронват

с безгрижна песен над старика блед.

 

В очакване на своите подпира

бастунът му надеждата една,

сълзица там, в очите му напира,

избутванa от мъчната душа.

 

Мечтае глъчка да изпълни двора,

та пилците да стресне отведнъж,

да грейне лъч във старост морна,

окриляйки света на шир и длъж.

 

Тъй всяка пролет е възможност бяла,

за връщане във този минал свят,

където дреме в двора пейка стара,

умислена под вишневия цвят.

 

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??