Контрасти
Врабчетата живеят под улука,
все поздравяват утрото с „чирик”.
На врабчовския си език с „На слука!”
посрещат ведро слънчевия лик.
Те с песен хулиганска все разгонват
пчеличките от този белоцвет
и малките листенца се отронват
с безгрижна песен над старика блед.
В очакване на своите подпира
бастунът му надеждата една,
сълзица там, в очите му напира,
избутванa от мъчната душа.
Мечтае глъчка да изпълни двора,
та пилците да стресне отведнъж,
да грейне лъч във старост морна,
окриляйки света на шир и длъж.
Тъй всяка пролет е възможност бяла,
за връщане във този минал свят,
където дреме в двора пейка стара,
умислена под вишневия цвят.
© Анна Станоева All rights reserved.
