25.05.2020 г., 7:09

Контурите на зимната тъга

898 9 29

КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА

 

С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.

Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.

И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,

а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама.

 

Сезон до крайност нелюбим, зазидал в тъмните си пазви

усещане за кал и дим и липса на любов и празник.

Безкрай отвън студът снове из улиците като призрак.

И губя сън и брегове, приятелят не ми е близък.

 

Нетрайна бяла красота цъфти в прозорците ми нощем.

С пера от лед и в самота бореят изгревите пощи,

унил и сив немил-недраг след него изгревът се стича

сархош пред къщния ми праг – брадясал, зъл и безпаричен.

 

След него ти ли си дошъл? Стоиш безмълвен и неслучен.

Да влезеш как ли би могъл, когато си загубил ключа?

Когато зимата е миг, проточил се почти до лудост.

Но влез за малко. Остани. Поне до пролетното чудо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...