yotovava (Валентина Йотова)
2567 21642
May 25, 2020, 7:09 AM

Контурите на зимната тъга 

  Poetry » Love
703 9 30

КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА

 

С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.

Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.

И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,

а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама.

 

Сезон – до крайност нелюбим, зазидал в тъмните си пазви

усещане за кал и дим и липса на любов и празник.

Безкрай отвън студът снове – из улиците – като призрак.

И губя сън и брегове, приятелят не ми е близък.

 

Нетрайна бяла красота цъфти в прозорците ми нощем.

С пера от лед и в самота бореят изгревите пощи,

унил и сив – немил-недраг – след него изгревът се стича –

сархош пред къщния ми праг – брадясал, зъл и безпаричен.

 

След него ти ли си дошъл? Стоиш безмълвен и неслучен.

Да влезеш как ли би могъл, когато си загубил ключа?

Когато зимата е миг, проточил се почти до лудост.

Но влез за малко. Остани. Поне до пролетното чудо.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??