Контурите на зимната тъга
КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА
С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама.
Сезон – до крайност нелюбим, зазидал в тъмните си пазви
усещане за кал и дим и липса на любов и празник.
Безкрай отвън студът снове – из улиците – като призрак.
И губя сън и брегове, приятелят не ми е близък.
Нетрайна бяла красота цъфти в прозорците ми нощем.
С пера от лед и в самота бореят изгревите пощи,
унил и сив – немил-недраг – след него изгревът се стича –
сархош пред къщния ми праг – брадясал, зъл и безпаричен.
След него ти ли си дошъл? Стоиш безмълвен и неслучен.
Да влезеш как ли би могъл, когато си загубил ключа?
Когато зимата е миг, проточил се почти до лудост.
Но влез за малко. Остани. Поне до пролетното чудо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
