За да покажеш новата си рокля
Която друг ти подари
разхождаш се по булеварда в моя поглед!
Наперена, красива, толкоз млада
готова за пари и власт човешка
мъжът във мен да прелъстиш
дали ще имам със какво
за мъничко любов да ти платя?
В джобовете остана само обич.
Богат съм с нея
имам във излишък.
Нима за теб не е достатъчно това?
След тридесет и четири години
когато те докосне старостта
не чукай ти на моята врата.
Знай, красотата ти е временна валута,
при мене дивидент не ще получиш!
В мен оставила си само Самота.
© Ангел Милев Всички права запазени