Копче
Имам топличка жилетка,
баба вчера я оплете.
Мека вълна - тънка плетка,
дълга, дълга до нозете.
А на нея най - отпред
седем копчета стоят.
Там пришити в строен ред
само гледат и мълчат.
Но едно от тях се скъса,
рипна смело във тревата.
Аз го викам, аз го търся,
то се крие сред листата.
Баба много, ще се сърди,
ех че копче немирáто.
Насред есен ме разгърди,
май помисли, че е лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
