koti_moti92 (Русина Раднева)
6 5
8.10.2007 г., 8:46 ч.

Копитата на мрака 

  Поезия
712 0 2
От ужас съм обзета,  цигарата догаря
в душата ми клета, от вътре цяла паря.
Черни са копитата на мрака,
 замина си с последното изтракване на влака...
останах аз с протегната ръка,
и вечно мисля, че ще е така.
Без теб гърдите ми стърчат в посоки,
като носове на кораб...
няма кой да ги насочи, пътя да посочи.
А очите ми, загледани след теб,
превърнати от огън - в лед.
Под крилото трябва някой да ме вземе,
 че е тежко мойто бреме.
и само делфините ще са ми
спътници в огромната ми самота,
в която няма ни прозорец, ни врата.
Аз търся те... но няма те сега.

© Русина Раднева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??