Копитата на мрака
От ужас съм обзета, цигарата догаря
в душата ми клета, от вътре цяла паря.
Черни са копитата на мрака,
замина си с последното изтракване на влака...
останах аз с протегната ръка,
и вечно мисля, че ще е така.
Без теб гърдите ми стърчат в посоки,
като носове на кораб...
няма кой да ги насочи, пътя да посочи.
А очите ми, загледани след теб,
превърнати от огън - в лед.
Под крилото трябва някой да ме вземе,
че е тежко мойто бреме.
и само делфините ще са ми
спътници в огромната ми самота,
в която няма ни прозорец, ни врата.
Аз търся те... но няма те сега.
в душата ми клета, от вътре цяла паря.
Черни са копитата на мрака,
замина си с последното изтракване на влака...
останах аз с протегната ръка,
и вечно мисля, че ще е така.
Без теб гърдите ми стърчат в посоки,
като носове на кораб...
няма кой да ги насочи, пътя да посочи.
А очите ми, загледани след теб,
превърнати от огън - в лед.
Под крилото трябва някой да ме вземе,
че е тежко мойто бреме.
и само делфините ще са ми
спътници в огромната ми самота,
в която няма ни прозорец, ни врата.
Аз търся те... но няма те сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Русина Раднева Всички права запазени
