Копнеж
Морето нежно ме докосна.
Целуна ме: "Добре дошла!"
В нозете ми се плисна
удивено: "Защо сама?!"
Аз спомних наш'то лудо лято,
брега и изгрева червен.
Потърсих твоята ръка, която
ме отведе до недокоснати места.
Потърсих змейовите устни,
даряващи ми жар и топлота.
Потърсих звездните очи,
преливащи от страст и светлина.
След теб бледнеят всички други.
Пак искам теб и слънце, и море.
Пак искам да се любим
след залеза под нощното небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Лунгарска Всички права запазени
