Морето нежно ме докосна.
Целуна ме: "Добре дошла!"
В нозете ми се плисна
удивено: "Защо сама?!"
Аз спомних наш'то лудо лято,
брега и изгрева червен.
Потърсих твоята ръка, която
ме отведе до недокоснати места.
Потърсих змейовите устни,
даряващи ми жар и топлота.
Потърсих звездните очи,
преливащи от страст и светлина.
След теб бледнеят всички други.
Пак искам теб и слънце, и море.
Пак искам да се любим
след залеза под нощното небе.
© Тони Лунгарска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
