20.01.2015 г., 20:14

Копнеж

840 0 0

Долавям мириса на кожата ти,

омаен от аромата ù настръхвам,

вплитам пръсти в косите ти

и жадувам в тях да се скрия.

 

Оглеждам се в търсене на погледа,

удавям се когато ме срещне,

ослушвам се да чуя гласа ти,

успокоение да докара във мене.

 

Красотата в усмивката ме пленява,

разтапяйки ме, краката омекват.

Губя почва под мен, предаден,

от смехът ти, отекващ в мен.

 

Затварям очите с мисълта за теб,

да усетя всичко това върху мен

и сърцето бурно да препуска,

за да стигне по-бързо при теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....