20.01.2015 г., 20:14

Копнеж

846 0 0

Долавям мириса на кожата ти,

омаен от аромата ù настръхвам,

вплитам пръсти в косите ти

и жадувам в тях да се скрия.

 

Оглеждам се в търсене на погледа,

удавям се когато ме срещне,

ослушвам се да чуя гласа ти,

успокоение да докара във мене.

 

Красотата в усмивката ме пленява,

разтапяйки ме, краката омекват.

Губя почва под мен, предаден,

от смехът ти, отекващ в мен.

 

Затварям очите с мисълта за теб,

да усетя всичко това върху мен

и сърцето бурно да препуска,

за да стигне по-бързо при теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...