Jan 20, 2015, 8:14 PM

Копнеж

  Poetry » Love
841 0 0

Долавям мириса на кожата ти,

омаен от аромата ù настръхвам,

вплитам пръсти в косите ти

и жадувам в тях да се скрия.

 

Оглеждам се в търсене на погледа,

удавям се когато ме срещне,

ослушвам се да чуя гласа ти,

успокоение да докара във мене.

 

Красотата в усмивката ме пленява,

разтапяйки ме, краката омекват.

Губя почва под мен, предаден,

от смехът ти, отекващ в мен.

 

Затварям очите с мисълта за теб,

да усетя всичко това върху мен

и сърцето бурно да препуска,

за да стигне по-бързо при теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...