Jan 20, 2015, 8:14 PM

Копнеж

  Poetry » Love
843 0 0

Долавям мириса на кожата ти,

омаен от аромата ù настръхвам,

вплитам пръсти в косите ти

и жадувам в тях да се скрия.

 

Оглеждам се в търсене на погледа,

удавям се когато ме срещне,

ослушвам се да чуя гласа ти,

успокоение да докара във мене.

 

Красотата в усмивката ме пленява,

разтапяйки ме, краката омекват.

Губя почва под мен, предаден,

от смехът ти, отекващ в мен.

 

Затварям очите с мисълта за теб,

да усетя всичко това върху мен

и сърцето бурно да препуска,

за да стигне по-бързо при теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...