Копнеж
Просто искам да съм там, където,
възседнала отново своя кон,
тя ще препуска като вихър край морето
и ще поражда в мене стон.
И златни песъчинки ще блещукат
подире ù сред лунна светлина,
вълните завистливо ще шушукат,
преследвайки я страстно до брега.
Косите ù ще ме докоснат като нежен полъх,
от вятъра по-бърза ще е тя,
по-силна от най-силната отрова,
целувката ù ще ми спре дъха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Тодоров Всички права запазени
