qvlenie7 (Христо Тодоров) qvlenie7 (Христо Тодоров)
1
Jan 28, 2011, 12:46 PM

Копнеж

  Poetry » Love
726 0 4


 Просто искам да съм там, където,

възседнала отново своя кон,

тя ще препуска като вихър край морето

 и ще поражда в мене стон.

 

И златни песъчинки ще блещукат

подире ù сред лунна светлина,

вълните завистливо ще шушукат,

преследвайки я страстно до брега.

 

Косите ù ще ме докоснат като нежен полъх,

от вятъра по-бърза ще е тя,

по-силна от най-силната отрова,

целувката ù ще ми спре дъха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0