Копнеж
То не беше дъжд, не беше чудо!
Цяла нощ валя, валя, валя...
Цяла нощ, сърцето – до полуда
все за тебе, обич, ме боля!
Цяла нощ посягах да те хвана,
ала само въздуха ловях.
Боже мой, така и не престана
този дъжд! Едва не полудях!
Мятах се във себе си и плаках,
ей така – без глас и без сълзи.
Вслушвах се във капките и чаках
утро между тях да пропълзи.
Толкова те исках, че не чувах
как дъждът не спира да вали,
призори, когато се преструвах,
че сърцето спря да ме боли...
После съм заспал. И помня само:
пламнал поглед, плисната коса,
шепот, стон, огъващо се рамо
и безкраен низ от чудеса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
