Apr 22, 2014, 5:42 PM

Копнеж

  Poetry » Love
760 0 5

 

 

То не беше дъжд, не беше чудо!

Цяла нощ валя, валя, валя...

Цяла нощ, сърцето – до полуда

все за тебе, обич, ме боля!

 

Цяла нощ посягах да те хвана,

ала само въздуха ловях.

Боже мой, така и не престана

този дъжд! Едва не полудях!

 

Мятах се във себе си и плаках,

ей така – без глас и без сълзи.

Вслушвах се във капките и чаках

утро между тях да пропълзи.

 

Толкова те исках, че не чувах

как дъждът не спира да вали,

призори, когато се преструвах,

че сърцето спря да ме боли...

 

После съм заспал. И помня само:

пламнал поглед, плисната коса,

шепот, стон, огъващо се рамо

и безкраен низ от чудеса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...