Искам слънчев лъч да ме погали
и косите да сплете
с алено цвете, набрано от
малко мое дете.
Да ме закичи с обич дългоочаквана
ангелско мило лице.
В съня си да ме повика
,, мамо,, да ме нарече.
С мен вечно да бъде
и осмисли трудните дни,
за да не може ятаганът –
живот да ме посече.
Сърцето копнее.
Смили се, Боже!
Щастие ми подари.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени