Как искам пак да галят ме ръцете ти
и да усещам топлия ти дъх по мен,
да чувам пулса на сърцето ти
и погледа ти само в мен вглъбен.
Да виждаш блясъка в очите ми,
когато ме погледнеш със любов,
прекрасно е да има в дните ми,
човек на всичко за мен да е готов.
Как искам пак да галят ме ръцете ти
и да те покривам с моите коси
и ако съществувам във мечтите ти,
така поне по-малко ще боли…
© Мария Попова Всички права запазени