3.05.2017 г., 23:38

Копнеж

1.2K 3 4

Как искам пак да галят ме ръцете ти

и да усещам топлия ти дъх по мен,

да чувам пулса на сърцето ти

и погледа ти само в мен вглъбен.

Да виждаш блясъка в очите ми,

когато ме погледнеш със любов,

прекрасно е да има в дните ми,

човек на всичко за мен да е готов.

Как искам пак да галят ме ръцете ти

и да те покривам с моите коси

и ако съществувам във мечтите ти,

така поне по-малко ще боли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...