28.05.2007 г., 11:08

Копнеж

929 0 14
Студено е,  замръзвам!
И сетих допир - ръцете ти.
Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.
Разказвай ми, скучая!
Нашепваща любов - гласа ти.
Обичай ме, копнея!
Обич долових - душата ти.
Боли ме, излекувай ме!
И лек получих - вярата ти.
Чакам те, завръщай ме!
Аз сетих дом - сърцето ти.
Шумно е, спасявай ме!
Мека тишина - гръдта ти.
Един е пътят, насочи ме!
Намерих се... в деня ти.


12.12.2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...